Театър Реплика / Articles by: Georg Genoux

Всички публикации от Georg Genoux

Georg Genoux Main expert, leader of masterclasses of the project and director of the performance ”We.bg”

”We.bg”

We created an interactive performance called “We.bg”. The priemiere of the performance was at the Goethe Institut in Sofia during the International Interdisciplinary Festival/Laboratory NEDRAma in Sofia.

Interactive performance “We.bg”.

No two “We.bg”  performances are alike as the audience plays an active role in all of the shows.  Има още

Теaтър „Репликa“ ще предстaви в теaтърa на годинaтa в Гермaния

Теaтър „Репликa“ ще предстaви в теaтърa на годинaтa в Гермaния: Нa 18 и 19 октомври предстaвлението „Ние сме боклуците от Източнa Европa“ в теaтър „Мaксим Горки“ в Берлин, който беше избрaн от немските теaтрaлни критици зa нaй-добър теaтър нa Гермaния за сезон 2013/2014. След товa ще покaжем предстaвлението в университетa Кеймбридж в Aнглия. Също тaкa немският водещ театрален вестник „Theater der Zeit“ посети предстaвлението ни в София и писa за него в издaние от 2014: Тук е текстa за нaшето предстaвление с бългaрски превод:
Theater der Zeit за „Ние сме боклуците от Източна Европа“
Да заминем или да останем? Как двата документални театрални проекта в София качват на сцената обществената ситуация в страната.
София 01.03.2014. Денят на Баба Марта – навсякъде из града има щандове с малки червено-бели мартеници, това са гривни, брошки или малки куклички, които струват стотинки. Хората си ги подаряват един на друг, на приятелите и семействата си. Те са талисмани за здраве и дълъг живот. Когато човек открие първият символ на пролетта ( цъфнало дръвче или лястовичка ) го закача на клонче или го слага под камък и си пожелава нещо хубаво.
Много желания стоят закачени по клоните на дърветата в София през март.
„Кой е най-болезненият проблем, за който трябва да се говори.“- питаме актрисата и съавтор Ирина Андреева.
Няколко от членовете на сдружение Реплика стоят на по чаша червено вино заедно с техния режисьор Георг Жено в стармодния бар. Твърди се, че това е и любимото софийско заведение на Димитър Гочев – а именно една тъмна дупка, цялата в цигарен дим и осветена със свещи.
За какво най-много ги боли?
Отговорът е мълчание. Каквото и да има да кажем за състоянието на Германия, за трудностите и нуждите й, ще изглежда безмислено Тук и Сега в София, България след документалното театрално представление със заглавие „Ние сме боклуците от Източна Европа“, осъществено с подкрепата на Гьоте-институт – София.
Представлението е синтез между два театрални проекта. Първата част, „Боклук“ е репетирана през 2013, а втората, „Изход“ – тази година. Изключително личните истории на актьорите и на техни близки разказват не само за социалната действителност в България, но също така и за враждебния западноевропейски манталитет. В представлението е интерпретиран и опитът им от 2013г., когато се зараждат отново масивни обществени протести за смяна на политическото управление, но за съжаление тези, които виждаме сега да управляват страната, не са по-добри от тези преди тях. „Генералният проблем при нас е, че ние, за разлика от Полша или Чехия, не успяхме да направим революция срещу комунизма“ – казва Ирина. „Същите, авторитарни, мафиотски унищожители управляват страната и унижават народа.“
В „Боклук“ актьорите показват от сцената, всички онези, чието унижение е особено голямо, тъй като те съществуват е благодарение на кофите за боклук и отпадъците на другите хора. По софийските улици могат да се видят поразителен брой хора на ръба на крайната бедност, които са принудени да прекарат деня си така. Ина Георгиева представя един невероятно звучащ музикален инструмент, направен от боклуци, на който тя свири песен,в която се пее: „I got no job, I got no money. I have to leave.“
“ Миграция на бедността“, “ социален туризъм“, “ имиграция на мизерията“.
Откакто от 01.01.2014г. Отпаднаха ограниченията за свободното движение на трудовия пазар в Европа, което важи за България и Румъния, Западна Европа се страхува, че социалната им система ще бъде залята от българи и румънци.. Лансират се расистки клишета и стереотипи, заплахата била не само финансова, но и социална.
“ Който мами, изхвърча „, казва Хорст Зеехофер.
Заради дискриминацията на основа произход много българи се представят за испанци или италианци. Например приятел, за когото Милко Йовчев разказва, се подвизава под прякора Тиаго Де Ла Роча, за да има поне някакъв шанс за работа. Емигрантите от Източна Европа са обект на втората част на вечерта. Затова разказва Ирина, ядосано и мощно, своята история за това как като актриса е имала възможността да замине за Италия с твърд ангажимент и добро заплащане. Тя обаче е решила да остне и за да си осигури жалкото препитание е трябвало да чисти един фитнес, докато на плеъра си е слушала „Santa Lucia“. Защо да ходиш далече, след като после през цялото време ще жадуваш за родината си? Кой ще води битката, ако сърдитите млади хора напускат страната си? „Get up, stand up“ пее групата на края на вечерта и публиката в Центъра за култура и дебат Червената къща „Андрей Николов“ е отнова изправена на крака.
Мирка Дьоринг и Дорте Лена Айлерс