Театър Реплика / Новини / Публикации / Наградата „Стоян Камбарев” получи Театралното сдружение „Реплика”

Наградата „Стоян Камбарев” получи Театралното сдружение „Реплика”

Наградата „Стоян Камбарев” получи Театралното сдружение „Реплика”, статия от Никола Вандов, публикувана във в. Култура – Брой 19 (2768)

За пета поредна година фондация „Стоян Камбарев” връчва своята „Награда за полет в изкуството”. Целта на фондацията е да открива, насърчава и подпомага млади творци в различни области на изкуствата.

И тази година бяха излъчени пет номинации: на 17-годишната виолистка Илина Илиева; на поета и драматурга Иван Димитров, на художничката Калина Мавродиева, на Театралното сдружение „Реплика” с режисьор Георг Жено (Германия) и на актьора Христо Ушев. Силни кандидатури!

На специална церемония-концерт президентът Росен Плевнелиев връчи наградата на Театралното сдружение „Реплика”. Те получиха традиционната бронзова статуетка, направена от Кольо Карамфилов (един от учредителите на фондацията, който, уви, наскоро така изненадващо ни напусна) и 3000 лева.

Сдружение „Реплика” спечели гласовете на членовете на фондацията с дързостта си, с младостта си, с очевидното им нежелание да се интегрират с институционалния театър, с това, че явно имат какво да ни кажат и то ги вълнува като социални същества, с привързаността си до фанатизъм към лаконичността, към театъра без никакви художествени подпорки и отклоняващи мисълта бутафории. Може да допусне някой, че този вид театър е резултат на крайната финансова оскъдица. Може това да е една от причините, но едва ли е основната. Защото за членовете на сдружението по-важно е вълнението, което ги изпълва и което без друго се предава на зрителите. Този опростен докрай вид театър е очевидно най-интересната тенденция в театралния ни живот през последните години. Нейни следовници са и Студиото за документален театър „Вокс попули”, и редица спектакли на независимите трупи. Дори Театрална работилница „Сфумато” обяви рестартирането на намеренията си именно в тази посока. Защото достатъчно катастрофално се развиват нещата около нас, за да не реагираме социално на тях. Синусоидата на развитието на театъра ни очевидно сочи, че сме в период на по-преки ангажираности с реалните проблеми на обществото. Какво е това, което дреме в мен, в теб, надвесването над пропастта на индивидуалните Аз-ове отстъпва пред усилията ни да разберем защо сме такива като общност… Защо Терминал 2 е новата ни обетована земя, защо са пусти селата, защо не намираме сили и просто човещина да се замислим за маргинализираните или малцинствени групи от хора като нас, защо сме така бездушни и жестоки и т.н.

Разбира се, това е само импровизация по повод една награда, но, допускам, че това изразява награждаването именно на „Реплика” през обърканата 2014 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *