Театър Реплика / Постановки / Елхата у Иванови

Елхата у Иванови

„Елхата у Иванови“ е углавно действо, създадено от съвместната работа на Театър „Реплика“ и Явор Гърдев. Тази творческа акция използва за своя основа едноименния драматургичен опус на А. Введенски — кратък протоабсурдистки текст, писан в края на 30-те години на XX век, който ще заживее в съвременен контекст в пространството на галерия „Структура“ в София.

Действат:
Явор Гърдев
Теодора Симова
Ованес Торосян
Милена Ерменкова
Ивайло Драгиев
Християна Пенева
Боряна Пенева
Милко Йовчев
Благой Бойчев
Катерина Стоянова
Тихомира Темелкова
Василка Бумбарова
Борис Зафиров

Събитието не е подходящо за лица под 14 години.
Ограничен брой места. Не се допускат правостоящи.
*
Руският поет и драматург Алекса́ндър Ива́нович Введе́нски (1904-1941) – един от най-ярките представители на поетическия авангард, член на Обединението за реално изкуство ОБЭРИУ, е известен на масовия читател като детски писател. Огромна част от неговите произведения за възрастни са публикувани посмъртно.
През 20-те години на миналия век съдбата го свързва с Даниил Хармс, с когото през 1925 година създават „Ордена на умниците”, след това кръга „Чинари”, а по-късно и авангардната литературно-театрална група ОБЭРИУ. Обериутите са проповядвали абсурдизма и примитивизма, като са смятали, че интересни са само безсмислените явления. Те поставят под съмнение адекватността на разума и дискредитират еснафското съзнание. Дистанцирайки се от футуристите и техните утопии за светлото бъдеще, Введенски вярва в законите на времето и смята, че времето се разкрива единствено чрез смъртта.
Последните леви авангардисти на предвоенния Ленинград, ОБЭРИУтите са съществували за кратко. Комсомолската аудитория е била скандализирана от „неразбираемите“ и „аполитични“ поети.
В края на 1931 година Введенски е арестуван след донос, че е произнесъл тост в памет на Николай ІІ, след което е изпращан на заточение в различни градове.
Лишен от възможността да бъде издаван в продължение на много години, той пише главно детски стихове. През 1941 отново е арестуван по обвинение в контрареволюционна агитация. Умира от плеврит във влака по време на принудителната депортация.
Неговият драматургичен опус „Елхата у Иванови” е написан през 1938 г и е преведен от забележителния български поет Георги Рупчев.