Театър Реплика / Новини / Публикации / Реплика от площада

Реплика от площада

Реплика от площада, статия от Гергана Пирозова, публикувана в Capital Light

Има ли място за български политически театър – размисли след два спектакъла на Георг Жено и театър „Реплика“

Докато светът около нас все повече е доминиран от политическото, преди повече от година, сякаш предвкусващи тези събития, в българския театрален ефир се създаде цяло ново театрално движение. Обединени около документалния и политическия театър, режисьорът Георг Жено и Театър „Реплика“, с няколко съвместни проекти с театъра на Неда Соколовска Vox Populi, си поставиха задача чрез средствата на театъра да влияят върху болезнени за обществото социални проблеми. Поне такива са амбициите. Как се постига това? Чрез поставянето на горещи теми и ползването на автентични интервюта, реални събития, хора, места и с предизвикване на дебати чрез театъра.

„Днес, когато не може да се вярва на средствата за масова информация, когато тяхната независимост е под съмнение, за театъра се отваря една специална ниша, възниква една специална задача: да се даде чрез езика на театъра право на глас на онези хора, които никой не иска да чуе.“ – пише в манифеста на Театър „Реплика“, създаден от актьори между 25 и 30 години, (Ованес Торосян, Ивайло Драгиев, Благой Бойчев, Милко Йовчев, Боряна Пенева, Милена Ерменкова, Ирина Андреева и продуцентът Стефан Алексиев). Младите описват ситуацията, в която живеят, като взривоопасна, близка до анархията, виждат в политическия и документален театър начин да да покажат реалните си проблеми и тези на обществото.

Идва ли ред и у нас независимият театър да излезе от „гетото на изкуството“ и да се обърне към живота „тук и сега“, както иска режисьорът Георг Жено? Има ли място за политически театър у нас? Изобщо това театър ли е – ще попитат мнозина, за които представите за театрално се свеждат до ярки декори, приятна музика и присъствие на известни актьори. Има ли хора, които искат да бъдат притеснявани от сцената с теми, за които предпочитаме да се мълчи? Разбира се, световната практика познава този тип театър още от Голямата депресия през 30-те, когато се поставя началото на т.нар. living theatre, агитпропа, днес развил се до репортажен и „вербатим“ театър. От друга страна, този театър готов ли е да бъде напълно откровен и доколко това би било театър, а не политическа акция и пропаганда? Дали театърът може да замести моралните дефицити в журналистиката?

Това са въпросите, които ще си зададете след спектаклите на Георг Жено и Театър „Реплика“ в Червената къща – „Заполярная правда“ от Юрий Клавдиев и „Двама нещастни румънци, които говорят полски“ на Дорота Масловска. Любопитно е, че авторите на пиесите започват кариерите си именно като журналисти. „Вярвам в социалния театър“, казва Георг Жено – „Театърът, който дава гласност на хора, които иначе не могат да бъдат чути“. „Раните трябва да се показват, за да се лекуват – твърди режисьорът – „А ако мълчим за това, то тежестта от мълчанието става още по-тягостна.“ Георг Жено, роден в Хамбург (1976), завършва режисура в Москва при Марк Захаров и идва у нас с вече оформена естетическа платформа, наследена от участието му в един от най-нашумелите независими театри в Русия – „Театър.doc“ (откъдето започва театралната кариера и на Иван Вирипаев с „Кислород“ през 2002 г.). Бумът стартира преди десет години, когато се създават редица независими от държавата театри, обединени под името „нова драма“ (поради ползването на нова руска драматургия, често определяна като „шокираща“, близка до неонатурализма и сродна с британската нова вълна in-your-face). Темите са крайни – убийства, изнасилвания, затворници, миньори, проститутки – изобщо на вниманието на руския независим театър е всичко, което до този момент е било пригладено и заглушено от репертоарния театър.

Жено твърди, че е повлиян от театъра на германския режисьор Франк Касторф, на когото е бил асистент. През 2007 създава в Москва единствения театър, носещ името на художник – скандалният от 60-те години Йозеф Бойс, чийто идеи за „социална скулптура“ и радикална ерозия на границите на изкуството влияят директно върху концепцията за театър на Георг Жено. С множество номинации „Златна маска“ и награди в областта на експерименталния театър, Георг Жено е обявен (2011) от The Moscow Times за „човек на годината“ в руския театър, а според списъка на „петте герои на бъдещето“ на списание „Афиш“ в следващите десет години ще е един от петимата най-важни режисьори на съвременността.

Още през 2006 г. Георг Жено поставя „Заполярная правда“ в Москва, която пренася и у нас. Базирана изцяло на интервюта с ХИВ-заразени жители на Норилск – втория по големина град, разположен отвъд Полярния кръг, където всеки 7 от 10 момичета и момчета са носители на болестта. Действието се развива в изоставена къща, където се приютяват няколко болни, изхвърлени от обществото. Един от тях стига до заключението, че тази болест е подарък от Бог, за да променят живота си и да го изживеят в остатъка си пълноценно. Всички участващи персонажи в пиесата са действителни лица, личните им истории са реални.

Целта на тази „нова драма“ е да ни сблъска с жестокостта на реалния живот чрез фикцията на театъра

В тези спектакли няма декори, няма музика, зрителите сме хаотично разпилени по сцената, действието е на една ръка разстояние от нас, езикът е уличен, даже прекомерно вулгарен – нали така звучи най-реалистично. Актьорската игра е натуралистична и забележителна в своята естественост. Този театър е лишен от визуални средства, представя се за напълно реалистичен, поставя социални проблеми на един дъх от нас, точно като в живота. Защото основната идея на Георг Жено за театъра е, че всеки човек е творец, а неговият живот – произведение на изкуството. Затова и зрителят може да бъде въвлечен в театъра. И все пак разказът за болни от СПИН, които заживяват в един дом, „заразени“ от любов и мисли за Бог повече прилича на утопия, отколкото на живия живот.

Вторият спектакъл на Георг Жено е „Двама нещастни румънци, които говорят полски“ от феномена на полската литература Дорота Масловска, получила първата си награда едва на 19 години (2002 г.), известна с ползването на твърде вулгарен език в произведенията си. В тази „пиеса на път“ момче и момиче, представители на т.нар. „златна“ варшавска младеж, след запой от скука, се дегизират на румънци (полски цигани). Тръгват на автостоп, където като герои на злото издевателстват с околните и със себе си.

И в двата спектакъла липсва финал, поне този, който очакваме. Ако при „болните от СПИН“ неусетно публиката е въвлечена спонтанно да разказва вицове, което понякога може да продължи и час след спектакъла, то при „полските цигани“ публиката е помолена да застане на сцената в кръг, а актьорите излизат от своите роли и споделят част от собствена интимна история. Сигурно е, че мнозина от зрителите ще бъдат отблъснати перспективата да биват въвличани в интимни споделяния, без да са предупредени за това. Най-вероятно и вие няма да се чувствате като обикновен зрител и ще се питате къде са границите на фикцията и реалното. Ако театърът иска да бъде живия живот, то в такъв случай това изкуство ли е? Затова този театър остава един сериозен експеримент най-вече с публиката и доколко тя би могла да понесе провокацията да бъде изваждана от спокойствието на безучастен наблюдател. За мнозина този театър е истината, за други – един възможен театрален език и необходим театрален експеримент.

„Европа е в криза! Европа е на ръба!“ – изпълнен с апокалптични предчувствия Георг Жено, съвместно с Театър „Реплика“ и Неда Соколовска, създават проекта Emegrency theatre (София, Хамбург, Москва, Скопие, Берлин), в който темите ще гравитират около граничните състояния на човека. Следващите проекти са от имиграцията и предстоящото отваряне на трудовите пазари („Изход“); документален спектакъл за хората, които живеят на улицата („Боклук“); спектакъл, в който съвместно със зрителите ще се изясняват взаимоотношенията на хората в настоящата политическа ситуация у нас („Демокрация.doc“). Последното е позитивна инициатива чрез документален театър да се покажат и положителни практики за преборване на корупцията на всички нива у нас. Едно е сигурно – в българския театър нахлуват новите гневни млади с цялата наивност, енергия и желание да са различни от статуквото.

Представленията са в програмата на „Червената къща“.

Едно мнение по „Реплика от площада“

  1. Здравейте, скъпи, приятели и ”Реплика”!
    Искам да Ви благодаря за откровеността към нас и тази колегиалност. Показахте ни какво е това да бъдеш толерантен, отговорен, съсредоточен и най- вече как да работим в екип с различни хора, с непознат за нас характер и нагласи към света и случващото се в нашата страна.
    Благодаря ви !!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *