Театър Реплика / Новини / Публикации / „Скъпа Елена Сергеевна“ е скъпа реликва, ако сте колекционер

„Скъпа Елена Сергеевна“ е скъпа реликва, ако сте колекционер

„Скъпа Елена Сергеевна“ е скъпа реликва, ако сте колекционер – статия от Бойко Панов, публикувана във в. Сега, брой 4349 (69)

Пиесата, създадена малко преди разпада на СССР, днес е по-значима като повод за историческа дискусия

Ангелина Славова прави силна роля в „Скъпа Елена Сергеевна“.
Беше ми доста интересно как днешни наши младежи, израсли по време на прехода, ще изиграят соцмладежи, забъркали се в сложен морално-криминално-педагогически казус преди няколко десетилетия в СССР.

Всъщност написаната преди 32 години драма „Скъпа Елена Сергеевна“, играна преди дни в „Сфумато“ от млади наши актьори, обединени в сдружение „Реплика“, е за това – все по Достоевски – можеш ли да престъпиш правилата днес и сега с уж светла цел – утре и после. Пиесата е била забранявана в бившия СССР, играна е в много страни по света, за премиерата в „Сфумато“ дойде и авторката Людмила Разумовская.

Става дума за четирима абитуриенти, които идват на гости в жилището на преподавателката си, уж да я поздравят с рождения ден, а всъщност да й измъкнат ключа от касата, където са тестовете за матурата. За да си оправят грешките и чрез това да избегнат нисък бал за ВУЗ, казарма и изобщо социален фалстарт.

Четиримата (в изпълнение на Милко Йовчев, Благой Бойчев, Ева Данаилова и Никола Стоянов) са готови да изтръгнат ключа от учителката (в изпълнение на Ангелина Славова) и с добро, и с лошо. Тя обаче е стойностен педагог и не предава заветния предмет. Напрежението около ключа дава възможност на драматуржката да разкрие характерите, бляновете и страховете на младите, както и несломимата вяра в доброто на мъченицата Елена Сергеевна.

Първо да кажем, че режисурата на Младен Киселов и сценографията на художничката Пламена Дичева са на равнище. Изключително добре се справят както младите (не съвсем очаквано), така и Ангелина Славова (напълно очаквано). Тя е една от великолепните български актриси, която може би само поради спецификата на наложеното й досега амплоа (позитивен, но често еднопланов персонаж) стои малко извън вниманието на лъскавите журнали и камерите.

Да кажем още една добра дума – пиесата е находка за „Сфумато“ с оглед желанието на формацията да търси експеримента и провокацията. А каква по-голяма провокация днес от пиеса, създадена все пак в СССР (все пак играна и там), където често и Службите се намесваха в репертоарните планове?

Бързам обаче да кажа, че аз – може би за разлика от зрителите, гледах пиесата скептично. Преди всичко поради драматургичното й съдържание – главна нейна сила, но и слабост. Ще кажа защо. Така замислена, болезнената морална драма в основата си има политическа обосновка – с това, че пътят към успеха за младите минава непременно през столичен ВУЗ, че скатаването от задължителна казарма пак минава оттам, че танто за кукуригу е критикувано, но не и анализирано политически условие sine qua non за оправяне в системата на икономическия дефицит. За тези неща няма как да стане дума в текст, разчитащ все пак на реализация в някой театър тогава.

Или другояче казано, политическото виси като тежка канара зад кадър, а страдащите в кадър персонажи се правят, че го няма, или по-интересно – наистина не го виждат. Това е действителният драматизъм на ситуацията. Тъкмо затова и на зрител като мен бе забавно. Макар че едва ли точно този ефект е преследвал режисьорът.

Като цяло експериментът си струва. Особено с историческа и колекционерска цел.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *